Микроелементи като био регулатор

Микроелементите са активатор на много биологични, биохимични процеси в растенията, животните и човека. Участват и в окислителни редукционни принцеси, оказвайки пряко или косвено влияние върху фотосинтезата, дишането, био синтезата на въглехидрати, белтъчини, пластидни пигменти, витамини, ауксини, гиберлини, цитокинини и други. Влияят на оплождането и развитието на яйцеклетката и зародиша, образуването на меристемна тъкан, формирането на репродуктивни органи. Спомагат за повишаване устойчивостта на растенията срещу ниски и високи температури, засушаване, гъбни и бактериални болести.
Установено е, че активното участие на микроелементи в метаболитните процеси на живите организми в най-голяма степен се определя от техните физико-химични свойства. Микроелементите имат склонността към коплексообразуване с различни органични съединения. Най-често тези елементи се намират в клетките на растенията във вид на различни белтъчни комплекси EDTA, EDDHA, DTPA. Като се свържат с ензими увеличават тяхната каталитична функция и ензимните им свойства. Около 30% от известните досега ензими съдържат в молекулите си микроелементи. В зависимост от природата на реакциите функциите на микроелементите са различни, но имат и общи черти кат транспортирането на електроните в окислителната верига. Така циклите на биохимични реакции, свързани с фотосинтезата, дишането редуцирането на нитратите, фиксирането на молекулния азот се осъществяват с помощта на мед, молибден, манган и желязо. Някой микроелементи спомагат за сформиране на определена пространствена конформация на белтъчната молекула. В други случай йоните на микроелементите могат изпълняват функцията на мост между ензима и субстрата. Например манганът, цинкът, молибдена и медта оказват сходно влияние върху фотосинтетичната активност на растенията. А медта, борът и цинка влияят върху придвижването на асимилатите от листата в генеративните органи и корена. Това сходно и близко действие на микроелементите се проявява ясно при повишена температура на околната среда, която задържа предимно миграцията на асимилатите. Установено е, че борът, манганът, цинкът медта и кобалта в комбинация с определени аминокиселини повишават сухоустойчивостта на растенията, като повишават хидрофилността и водозадържащата способност на колоидите. Поради  сходното действие на микроелементите върху обмяната на веществата рядко се получава адитивен положителен ефект при едновременно третиране с няколко продукта съдържащи микроелементи. По отношение на увеличаване на добива с проявява най-добре в комбинация на препарати с микроелементи, протеинови хидролизати, естествени фитохормони и хуминови киселини.
На база изложеното може да се заключи, че при увеличаване концентрацията на микроелементите  в тъканите на растенията може насочено да се активират и инхибират дадени ензими, да се направляват някой физиолого-биохимични процеси свързани с изникването, растежа, развитието и продуктивността на растенията.